Marc Chagall (1887-1985) – Paysage aux Isbas (Пейзаж в Исбас)

Той е един от малкото художници, излагали в Лувъра приживе. Марк Шагал е псевдоним на Мойше Захарович Шагалов, руски и френски художник от еврейски произход. Един от предшествениците на сюрреализма. Шагал е роден в град Витебск, Руска империя (понастоящем Беларус) през 1887 г. и е най-голямото от 9 деца. През 1905 г. се записва в престижното художествено училище на Юрий Пен, където учи 2 години. Впоследствие заминава за Санкт Петербург, който по онова време е столицата на Русия и център на артистичния живот на империята. Там Шагал първо учи в художествената школа Общество за насърчаване на художественото изкуство, чийто директор тогава е Николай Рьорих. През 1910 г. за пръв път посещава Париж, където се потапя в живота на интелектуалните среди, запознава се с Гийом Аполинер, сприятелява се с поета Блез Сандрар и живее в “Ла Рюш” с Модиляни, Сотин, Леже и Липшиц. През 1912 г. представя свои картини в Салона на независимите в Париж, а през 1913 г. – в Амстердам. Първата му самостоятелна изложба – през 1914 г. в Берлин, има много голям успех. През същата година Шагал се връща във Витебск и има намерение да остане там само три месеца, но е принуден да остане 10 години заради избухването на Първата световна война и Октомврийската революция. През 1915 г. се жени за Белла Розенфелд, а година по-късно се ражда дъщеря им Ида. От 1923 г. той заживява във Франция. В Париж започва да прави илюстрации към книги, сред които „Мъртви души“ на Гогол, „Басните“ на Ла Фонтен и Библията. През 1937 г. Шагал получава френско гражданство. Поради започването на Втората световна война и нарастващия антисемитизъм единственото спасение за Шагал е да напусне Франция и така през 1941 г. заминава заедно със семейството си за Ню Йорк. През 1942 г. синът на Анри Матис – Пиер, представя изложба на Шагал в своята галерия в Ню Йорк. През 1944 г. Белла умира вследствие на вирусна инфекция и Шагал не е в състояние да рисува в продължение на месеци. Впоследствие образът на Белла започва да се появява често в творбите му. През 1947 г. Шагал се връща във Франция и отива да живее на Лазурния бряг, където вече са се установили и други художници – напр. Матис и Пикасо. През 1963 г. Шагал посещава Вашингтон. Откриват се негови изложби в Токио и Киото. Френският министър на културата Андре Малро го кани да изрисува тавана на Националната опера в Париж. Той също така е автор на 2009стенописа във фоайето на Операта във Франкфурт на Майн и на витражите в северния неф на катедралата „Сент Етиен“ в Мец. През 1973 г. Шагал отива в СССР по покана на съветското Министерство на културата. Тогава посещава Москва и Ленинград и подарява свои картини на Третяковската галерия и на Музея за изобразително изкуство “А. С. Пушкин”. През 1977 г. творецът е награден с най-голямото френско отличие – Ордена на почетния легион. Негови изложби са представени в Лувъра през 1977–1978 г. (в противоречие с правилото Лувърът става домакин на изложба на все още жив художник). През 1997 г. е открита първата изложба на художника в Беларус. В края на 1950-те год. усвоява трудното изкуство на витражите и създава многобройни витражи на различни места по света, като например катедралата в Мец (1958–1960 г.), синагогата на Хадаса в Медицинския център на Еврейския университет в Ерусалим (1960–1961 г.), сградата на ООН в Ню Йорк и Института за изкуство в Чикаго (1977 г.). Витражите са сред най-важните творби на Шагал. Стъклото му дава възможност да изрази желанието си за създаване на интензивни и жизнени цветове, но и в допълнение към това то си взаимодейства с естествената светлина – пречупваща се и непрекъснато променяща се. Шагал е сред малцината художници, излагали свои творби в Лувъра приживе заедно с Жорж Брак, Салвадор Дали, Пабло Пикасо и Едгар Дега. До последния си ден Марк Шагал работи по картини, мозайки, витражи, скулптури и керамики. На 28 март 1985 г. 97-годишният художник, след като е прекарал цял ден в студиото си, умира в асансьора, „летейки“, както преди време му е предсказала циганка и както често се е изобразявал в картините си.