Jean-Michel Basquiat – Untitled ( Skull) (Без заглавие (череп))

100,00 €

Категории: ,

Описание

АВТОР

Jean-Michel Basquiat

ЗАГЛАВИЕ

Untitled ( Skull) (Без заглавие (череп))

ТЕХНИКА

Печат, лицензиран от Artestar, Ню Йорк

ПОДПИС

Не

ГОДИНА

1981

ИЗДАНИЕ

Лицензиран от Artestar NY, отпечатан в U.K. 2020

СЪСТОЯНИЕ

Отлично

ВИСОЧИНА

36см

ШИРИНА

28см

ДЪЛБОЧИНА

0,1см

ПРОДАВА СЕ С РАМКА

Да

СТРАНА НА ПРОИЗХОД

U.K.

ИСТОРИЯ НА ПРОИЗХОД

Закупена от Нидерландия

Автор

Жан-Мишел Баския (Jean-Michel Basquiat)

Баския е роден през 1960 г. в Ню Йорк, второто от четири деца на Матилде и Жерар Баския Баща му е роден в Хаити, а майка му в Бруклин от пуерторикански родители. Матилде внушава любов към изкуството на малкия си син, като го води в местни музеи на изкуството и го записва като младши член на Музея на изкуствата в Бруклин. Баския чете и пише от четиригодишна възраст. През 1967 г. започва да посещава частно училище „Сейнт Ан“. Там среща приятеля си Марк Процо и заедно създават детска книга, написана от него на седемгодишна възраст и илюстрирана от Процо. През 1968 г., Баския е блъснат от кола, докато играе на улицата. Ръката му е счупена. Докато е в болница, майка му му носи копие от „Анатомията на Грей“, за да го занимава. Родителите му се разделят през същата година, а майка му е приета в психиатрична болница. От най-ранна възраст Баския говори свободно френски, испански и английски и е запален читател и на трите езика. В 10-ти клас той се записва в City-As-School, алтернативна гимназия в Манхатън, дом на много артистични ученици, които намират конвенционалното образование за трудно. Той понякога пропуска часовете в училище с приятелите си, но въпреки това получава насърчение от учителите си и започва да пише и илюстрира за училищния вестник. Той разработва героя SAMO. Името „SAMO“ започва като шега между Баския и неговия съученик Ал Диас, като съкращение от фразата „Same old shit“ (Същите стари лайна). Те рисуват серия от карикатури за училищния си вестник като използват героя SAMO. Въпреки трудностите в младите си години, Баския умее много добре да се промотира. Позиционира произведенията си близо до едни от най-големите галерии и клубове, за да може работата му да бъде забелязана от големи личности. Свиква да рисува върху каквото намери – стари прозорци, мивки, врати. Сравняват го с Пикасо, защото просто отказва да твори по обичайния начин, а избира да изобразява живота какъвто наистина го усеща. Издържа се от продаването на картички и рисуването на тениски, докато един ден не вижда в отсрещното кафене големия Анди Уорхол и не решава да отиде и да се представи. Влиза с дрипавите си дрехи в многозвездния ресторант и поставя рисунките си пред Анди. Уорхол вижда отвъд вида на Жан-Мишел и му дава шанс. Остават най-добри приятели до живот, като дори живеят заедно. Стават и партньори в изкуството. Жан-Мишел е и рапър. Създава групата Gray, а музиката му е като изпята негова картина – хаотична, крещяща и необикновена. През 1981 в изложбата „New York, New Wave“, в която Диего Кортез представя млади и новоизгряващи артисти, Баския участва с няколко произведения. Оттам славата му започва да расте, а по-късно се запознава и с Анина Носей – притежателка на галерия, с която работят известно време след това, докато той твори в дома ѝ. След време се разпространяват расистки слухове за връзката помежду им и Жан-Мишел се премества в свое студио, където се отдава още повече на усърдна работа по изкуството си. В началото платната му се продават по 10 хиляди долара едното, а неговата „Картина без име“ е най-скъпо продадената картина от американец. Тя е оценена на 110 милиона щатски долара и с това заема 6-то място сред най-скъпите картини изобщо. И така Жан-Мишел Баския се превръща в легенда на уличната култура. В резултат, започва да живее богато и екстравагантно. Въпреки големите си успехи и признанието, което получава, Жан-Мишел не успява да се отърве от алкохолната и наркотична зависимост, които го преследват цял живот. След смъртта на Уорхол Баския изпада в тежка депресия и през 1988 г. умира от свръхдоза, оставяйки след себе си едни от най-провокативните произведения, толкова крещящи и запомнящи се, че никой не може да остане безучастен, докато ги наблюдава. Остава завинаги на 27.