Hans Bellmer (1902-1975) – Specchio dei sogni 4a (Огледало на сънищата 4a)

250,00 €

Описание

АВТОР

Hans Bellmer (1902-1975)

ЗАГЛАВИЕ

Specchio dei sogni 4a (Огледало на сънищата 4a)

ТЕХНИКА

Акватинта офорт

ПОДПИС

Отбелязан E.A с молив и подпис

ГОДИНА

1972

ИЗДАНИЕ

Издадени 150

СЪСТОЯНИЕ

Отлично

ВИСОЧИНА

67см

ШИРИНА

50см

ДЪЛБОЧИНА

0см

ПРОДАВА СЕ С РАМКА

Да

СТРАНА НА ПРОИЗХОД

Франция

ИСТОРИЯ НА ПРОИЗХОД

Издание на Magaglio, Paris

Автор

Ханс Белмер (Hans Bellmer)

Ханс Белмер (13 март 1902 г. – 24 февруари 1975 г.) е немски художник. Роден е в град Катовиц, тогава част от Германската империя (сега Катовице, Полша). Белмер е известен със създаването на серия от кукли, както и с техни снимки. Той е повлиян в избора си на форма в изкуството донякъде от четенето на публикуваните писма на Оскар Кокошка (Der Fetisch, 1925 г.). Твърди се, че проектът за кукли е бил катализиран от поредица от събития в личния му живот, провокиран от кризата в отношенията с баща му. Той свързва собствената си артистична креативност с детското неподчинение и негодувание към суровата и лишена от обич бащина власт. Може би това е една от причините за създаване и изразяване на вижданията му в изкуството - като борба срещу баща му, полицията, и в крайна сметка - срещу фашизма и държавата. Първоначално Белмер работи във въглищните мини, преди да влезе в Берлинското техническо висше училище, където през 1923 г. учи инженерство Докато е там, установява контакт с редица именити художници. От 1924 до 1934 г. работи като топограф и чертожник. За първи път се свързва със сюрреалистите през 1924 г. по време на пътуване до Париж. През 1932 г. той е вдъхновен от операта „Разказите на Хофман“, а на следващата година сътрудничи в постановката на „Пясъчният човек“ на Хофман. И двете произведения включват женски автоматизирани тела. В еротичните снимки и рисунки, Ханс Белмер развива сюрреалистичната тема за манекени и кукли като метафори на сексуалността, с изключително обсебващ фокус. Той изследва обикновено полуженската, полудетската женска фигура като фетишен обект. Белмер започва да конструира първото си "изкуствено момиче" през 1934 г. в Берлин, заедно със съпругата си Маргарете. Снимките на куклата са ръчно оцветени от Белмър за първото издание на книгата му Die Puppe (Куклата). Следва поредица на Куклата, която през 1934 г. дебютира в сюрреалистичното издание Le Minotaure. Създадената от него кукла се състои от скелет от дърво и метал, покрит с реалистично тяло от гипс и папиемаше. Система от сферични шарнири му позволява куклата да бъде оформена в безкрайни смущаващи конфигурации, изглеждащи странно разчленени и понякога чудовищни. Втората серия кукли, още по-разчленена от първата, е създадена в периода 1936 - 1938 г. Горе-долу по това време, в противопоставяне на възхода на нацизма, той спира всякаква работа, която подкрепя нацистката държава. Белмер напуска Берлин през 1938 г. и заминава за Париж, където става част от групата около Андре Бретон на художниците сюрреалисти. Но с избухването на войната, той е интерниран като германски гражданин в затвора Camp des Milles в Екс-ан-Прованс, където престоява от 1940 до1941 г. След войната Белмер прекарва остатъка от живота си в Париж. Отказва се от правенето на кукли и през следващите десетилетия създава еротични рисунки, гравюри, сексуални снимки, картини и отпечатъци на млади момичета. През 1954 г. той се запознава с Уника Цюрн, която става негов спътник. Белмър умира през 1975 г. Погребан е до своята спътница Цюрн в гробището Пер Лашез в гробница, отбелязана с „Bellmer – Zürn“. Работата на Белмер се появява в множество самостоятелни и международни изложби.