В основата на живописта на Тим Тилман е фигуративното представяне. Виждането на нещо от различни ъгли изисква любопитство и възприемчивост, какъвто художникът притежава в изобилие. Тилман размива реалното и сюрреалистичното в творбите си, сблъсквайки запомненото с въображаемото. Процесът на рисуване всеки път включва нова конфронтация между формата и цвета. Артистът успешно развива своята идея чрез избрани от него средства, пречупена елегантно от личната му мотивация. Тилман използва формата и цвета като отправна точка към отворена творба, функционираща като предавател на идеи и проблеми от интимен или отворен характер, като се стреми да излезе извън рамките на формалните ограничения на определена абстрактна естетика. В творбите си художникът поставя под въпрос често предварително обусловеното възприемане на изкуството и акта на виждане като цяло. По този начин той се надява да въвлече зрителя в диалог със самата творба и нейното/неговото обкръжение.