Питър Робърт Кейл е роден на 6 август 1942 г. в Зюлихау, Бранденбург, Германия (сега Полша). Той е художник и скулптор. Кейл губи баща си много рано по време на Втората световна война. Майката на Кейл, артистична и талантлива жена, заминава със сина си за Берлин, където се установяват. Художникът израства в работническия квартал на Берлин. Там открива рисуването и прави първите си опити във визуалното изкуство. Възхищава се на произведенията на експресионистите, особено на Пикасо. Чистата енергия на ярките цветове му отварят пътя за временно бягство от скуката и депресията на следвоенна Германия. В началото Питър изучава и копира стила на великия майстор Пикасо, когото по-късно среща в Испания. От 1954 г. живеещият в Източен Берлин художник Ото Нагел става негов ментор и го обучава на първите умения и техники за рисуване. Когато Берлинската стена е построена, той губи връзка със своя ментор и от началото на 60-те години Кейл започва да прекарва все повече време в чужбина. По време на обучението си в Университета по изкуствата в Берлин той влиза в контакт с много други художници като Георг Базелиц, Ойген Шьонебек, Маркус Люперц и Йоахим Шметау.

Друг важен фактор от артистичното развитие на Кейл е близкото му приятелство с художника Хуан Миро, когото среща в Испания в началото на шейсетте години. Миро многократно го кани в студиото си. Интензивната слънчева светлина, както и ярките цветове на средиземноморския регион, са източниците на вдъхновение както за Миро, така и за Кейл. От своя приятел Миро Питър научава, че „картината започва да се налага и да се разкрива под четката на художника по време на акта на рисуване“. Свободата на  структурирането, яркостта на използваните цветове и изчистените форми, го пренасят от досегашния начин на изобразяване към по-свободен, по-суров неоекспресионистичен стил на рисуване.

По-късно, след като напуска Испания, Кейл наема малко студио в Париж близо до площад Бастилия. Живеейки безгрижния живот на художника в Париж, младият художник прекарва чудесно в кафенетата, баровете и ресторантите на великолепния град. Денем изучава старите майстори в музеите, нощем рисува портрети в барове за да си изкарва хляба. Запознава се с колоритни персонажи, сред които крадци, алкохолици, наркомани, художници, които стават модели за неговите платна. Изгнаниците от парижката улична сцена и проститутките са не само негови обекти, но често и благодарни клиенти.

Докато е във Франция Кейл продължава да развива и учи динамични и спонтанни техники за рисуване с четка. Опияняващата среда силно привлича младия художник. Това намира отражение в неговите снимки и портрети, които вече носят индивидуалния запазен стил. По своята грубост, динамика, жизнена енергия и предмет, неговите картини от този период сега се считат за визуален запис на ранната фаза на западногерманската неоекспресионистична живопис.

Лондон е следващото място на пребиваване на младия художник. Там той наема малък апартамент в Ърлскорт. В продължение на една година се наслаждава на лек живот, преди да се върне в Берлин за да рисува на пълен работен ден. Сега Кейл живее там със семейството си няколко месеца в годината, а през останалата част от годината предпочита селския живот в Бавария или апартамента си в Южна Флорида.

По време на своя германски период Кейл е съвременник и свидетел на последиците от издигането на стената за Западен Берлин и бунта срещу нея. В една впечатляваща картина той показва хора, протестиращи пред Бранденбургската врата. По-късно често рисува мястото на протеста като символ на разделянето на Източна и Западна Германия. Дори в по-късните му творби, значителен брой картини отразяват двусмисленото отношение на Берлин към живота и политиката в края на шейсетте и седемдесетте години. Когато хипи движението поглъща Западна Европа, Кейл се превръща от наблюдател в активен участник. Възможността за засилване на вълнението и вътрешните образи с наркотици е съблазън, на която той не може да устои. Критиците го забелязват и често го отбелязват. Нарастващото от наркотиците усещане за форма, цвят и композиция е отразено в произведенията от този период.

Кейл често рисува типични берлински улични сцени, жени в различни пози, колеги художници и любимото му езеро Ваназее близо до Берлин от неговата младост. Отразени са езерните ветроходни лодки, плуващи деца и къпещи се хора. Понякога в наситени неестествени цветове тези картини заедно с неговите изследвания на фигури помагат за утвърждаването на Кейл като многостранен майстор на неоекспресионизма, които днес са особено желани за колекционерите. През последните години художникът създава множество големи и малки картини с маслени бои и смесени техники върху платно, скулптури от дърво и стомана, както и голям брой майолики .

В продължение на повече от шест десетилетия, невероятните шедьоври на Питър Кейл са представени на публиката в някои от най-добрите и представителни галерии по целия свят, радвайки посетители и фенове с експлозия от емоционални контрасти, продиктувани от това магическо изкуство.