Henri de Toulouse Lautrec (1864-1901), след – Reine de joie (Царица на радостта)

Анри дьо Тулуз-Лотрек (роден на 24 ноември 1864 г., Алби, Франция — починал на 9 септември 1901 г., Малроме), е френски художник, който наблюдава и документира с голяма психологическа проницателност личностите и аспектите на парижкия нощен живот и френския свят на забавленията през 1890-те. Изключителното опростяване на очертанията и движението, използването на големи цветни площи правят неговите плакати едни от най-силните му творби. Семейството на Тулуз-Лотрек е било богато. Израства сред аристократичната любов на фамилията към изкуството. По-голямата част от времето прекарва в Château du Bosc, едно от семейните имения, разположено близо до Алби. Дядото, бащата и чичото на Анри са били талантливи чертожници и Анри започва да скицира още на 10-годишна възраст. Интересът му към изкуството нараства в резултат на инвалидизирането му през 1878 г. от инцидент, при който чупи бедрена кост. В резултат, има затруднено ходене. През 1872 г. записва Lycée Fontanes (сега Lycée Condorcet). Постепенно преминава към частни учители и едва след като издържа бакалавърския изпит през 1881 г., решава да стане художник. В началото на 1880 г. започва работа при Кормон. Студиото привлича художници като Винсент ван Гог и художника-символист Емил Бернар. Кормон дава на Тулуз-Лотрек много свобода в развитието на личен стил. Това, че Кормон одобрява работата на своя ученик, се доказва от избора на Тулуз-Лотрек да му помогне в илюстрирането на окончателното издание на творбите на Виктор Юго. В крайна сметка обаче чертежите на Тулуз-Лотрек за този проект не са използвани. Въпреки това одобрение, Тулуз-Лотрек намира атмосферата в студиото на Кормон за все по-ограничаваща. Постепенно, все по-рядко посещава студиото, а по-късно наема собствено студио в Монмартър в Париж. В средата на 1880-те години художникът опознава бохемския живот на Монмартър. Кафенетата, кабаретата, артистите и художниците го очароват. Той фокусира вниманието си върху изобразяването на популярни артисти. През 1884 г. той се запознава с Брюан (Bruant), певец и композитор, който притежава кабаре, наречено Мирлитън (Mirliton). Впечатлен от работата му, Брюан го моли да подготви илюстрации за песните му и предлага Мирлитън като място, където Тулуз-Лотрек може да изложи своите творби. По този начин и чрез репродукции на неговите рисунки в списание, той става известен в Монмартър и започва да получава поръчки. Тулуз-Лотрек се опитва да улови ефекта от движението на фигурата чрез напълно оригинални средства. Например, неговият съвременник Едгар Дега (чиито творби, заедно с японските отпечатъци, са имали основно влияние върху него) изразява движение чрез внимателно представяне на анатомичната структура на няколко тясно групирани фигури, опитвайки се по този начин да изобрази само една фигура, уловена в последователни моменти във времето. Обичайно художникът композира фигурите така, че краката им да не се виждат (тази характеристика се тълкува като реакция на художника към собствените му атрофирали крака). Резултатът е изкуство, пулсиращо от живот и енергия, което в своята формална абстракция и цялостна двуизмерност предвещава промяната в школите на фовизма и кубизма през първото десетилетие на 20 век. Оригиналността на Тулуз-Лотрек се проявява и в неговите плакати. Пиейки много в края на 1890-те, когато се смята, че е помогнал за популяризирането на коктейла, той претърпява психически колапс в началото на 1899 г. Непосредствената причина е внезапното необяснимо заминаване на майка му от Париж. Той винаги е бил близо до семейството си, особено до майка му, която винаги е подкрепяла амбициите му и тълкува напускането й като предателство. Ефектът върху отслабената му психика е тежък и скоро след това той е изпратен в санаториум в Ньой сюр Сен. Докато е там, той успява да демонстрира своята яснота и сила на паметта, като подготвя редица творби на тема цирк. Тези творби обаче нямат силата и интензивността на по-ранните му композиции. През пролетта на 1900 г. той отново започва да пие много. След няколко месеца, преди 37-ия си рожден ден умира в Château de Malromé. Тулуз-Лотрек оказва силно влияние върху френското изкуство от края на 19-ти и началото на 20-ти век чрез използването на нови теми и стилистични иновации. Въпреки увреждането си, последиците от алкохолизма и психическия колапс, Тулуз-Лотрек спомага да се определи курсът на авангардното изкуство далеч след неговата ранна и трагична смърт на 36-годишна възраст. Въпреки, че днес е признат за основна фигура в изкуството от края на 19-ти век, статутът на Тулуз-Лотрек през годините е оспорван. Всъщност бащата на художника, е проявявал лек интерес към сина си след инвалидизиращите го наранявания, гледа на работата на сина си само като на „груби скици“ и никога не може да приеме идеята член на аристокрацията да предаде класата си, превръщайки се от джентълмен-любител художник към професионален художник. Ужилен от подобна критика и маргинализиран от недъга си, Тулуз-Лотрек упорито се изявява като плодовит художник, чиято работа спомага за оформянето на ново движение в изкуството – постимпресионизма.